Същност и история на скаутството

Същност и история на скаутството

Скаутството е световно младежко движение с над 100-годишна история и традиции. Възникнало през 1907г. в Англия. Допринесло е за духовното израстване, физическото укрепване и обществената реализация на повече от 250 милиона момчета и момичета по света.

Днес световното скаутско движение обхваща над 40 милиона млади хора от 223 страни и територии по света. Националните организации на тези страни са обединени в Световната организация на скаутското движение (WOSM).

Около седем милиона члена на WOSM са възрастни доброволци, които подкрепят местните дейности.

WOSM е независима, неполитическа, неправителствена организация.WOSM е едно от най-големите младежки движения в света. Органите на WOSM са Световната скаутска конференция, Световния скаутски комитет и Световното скаутско бюро.

Скаутското движение е доброволно, неполитическо, образователно и демократично, открито за всички хора по света, без разлика от пол, произход, раса, възраст и вероизповедание, стоящо в съгласие и хармония с целите, принципите и метода на скаутството‐такива, каквито са били създадени от неговия основател ‐ лорд Робърт Бейдън Пауел.

Личността на създател Лорд Бейдън‐Пауел

Роден е на 22‐ри февруари 1857 г. в западен Лондон, Англия, като 12‐то от 14 деца в семейството на духовник. По майчина линия той е внук на адмирал и правнук на изобретателя на локомотива Джордж Стивънсън. Остава сирак на 3‐годишна възраст. Братята му викали за кратко Сти, а той самият се назовавал по‐късно Би‐Пи.

От малък е бил самостоятелен и "луда глава". В училище не е бил нито особено добър ученик, нито пък се е отличавал със спортни постижения, но бил отличен стрелец, природно надарен актьор и художник.

Притежавал е особено силно изразено чувство за хумор. Животът под открито небе и юношеските приключения го привличали и през ваканциите той участвал с братята си в различни походи по суша и море с ветроход, който те сами направили и поддържали. Посещавали стари крепости, сгради и църкви, предприятия и работилници, спели на открито или в случайни плевни. През 1870 г. Бейдън‐Пауел постъпва в училището "Чартърхауз", в съседство с което се намирала обраснала местност, наричана “шубрака”, където той обичал да скита, като се укривал от учителите си, въобразявайки си, че е трапер или индианец, проследявал и наблюдавал дивата природа, залагал примки за зайци и си готвел сам храна на огън. “Там открих някои от чудесата, които ни обграждат – пише той по‐късно – и открих също красотата на гората и на залезите, защото си държах очите отворени.” Приятелите и учителите му го обичали и ценели не само заради лудориите му, но и заради честното му признаване на поразиите, в които е участвал.

На 19‐годишна възраст напуска училище. Бейдън‐Пауел не знаел точно какъв иска да стане, след като напусне училище. Без да сподели със семейството, той се явява на конкурс за влизане в армията и неочаквано за всички, се класира втори по успех за кавалерията и четвърти по успех за пехота. Избира кавалерията и веднага бива причислен към 13. Хусарски полк като подпоручик. Проявява се като отличен военен и веднага бива повишен. Неговите неконвенционални методи на обучаване – като разделял хората си на малки групи и ги обучавал чрез състезания и игри – се оказват особено ефективни и получават висока оценка.

Преминава 8‐месечна гарнизонна подготовка и е повишен в чин поручик. Придобива грамота “За изключителен успех” в разузнаването, което му спестява три години обучение във военната академия “Сандхърст”. През 1880 г. се завръща в своя 13 Хусарски полк, който по това време действа в Афганистан на Северозападния фронт. Тук получава и първото си назначение като военен разузнавач (scout). В изпълнение на задача, заедно с един местен водач‐индус, се промъква на противникова територия и преоблечен като просяк прониква в противниковия лагер, където остава два дена и събира необходимата му информация.

Когато се завръща там, където трябвало да го чака водача‐индус, вижда, че той го е изоставил. Налага се сам да извърви обратния път през непознат терен. Помага му навика, придобит от годините на детските лудории‐ да поглежда, отивайки на някъде, както напред, така и назад. За успешно завършената мисия получава специално отличие.

Бележките и записките, които Б‐П си води, съпровожда със скици и илюстрации, които му спестяват дълги описания.

След поход от 900 мили, полкът му се завръща в северна Индия, веднага след което бива преместен в Африка, поради очакван военен конфликт в Бечуаналенд и Натал. Годината е 1884. За кратко време поручик Бейдън‐Пауел е командирован в Германия, в Русия и на Балканите. Завръща се отново в полка си в Африка и участва в кампанията срещу зулусите, предвождани от вожда Динизулу.

Със своите военни умения и хитрост заслужава уважението на зулусите и когато кампанията завършва, техният вожд Динизулу му подарява своята ритуална огърлица, съставена от 1000 дървени мъниста. Б‐П самият е впечатлен от храбростта и бойните качества на зулусите и начина, по който те възпитават синовете си – пращали ги в гората, боядисани изцяло в бяло, въоръжени само с късо копие и малък щит. Момчетата, ако оцелеят, можели да се завърнат при племето си едва след като боята е опадала, като през всичкото време е трябвало да се пазят и изхранват самички.

Едно от мирновременните назначенията на Б‐П в Африка е било и прекарването на 300‐километров път през територията на племето Ашанти. По време на тази работа Б‐П си спечелва име на добър и отговорен за хората си ръководител. Тук той за първи път носи широкополата шапка тип “Стетсон”, която по късно, по негово предложение, носят както създадената от него Африканска конна полиция, така и бой‐скаутите. Някои от обичаите на племето Ашанти, Б‐П пренася по‐късно и при бой‐скаутите.

След приключване на кампанията срещу племето Матабеле в Африка, Б‐П е повишен в чин полковник. Завръща се отново в Индия като командир 5‐ти Драгунски полк. По това време го считат за един от най‐способните и уважавани командири, защото никога не е разпореждал нещо, което сам той не би поел да извърши. Включвал се е активно във всяка работа и неговият девиз е бил „Нищо, освен най‐доброто“.

В гарнизона в Индия, поради натрупания опит и уменията му като военен разузнавач, на Б‐П му се възлага да обучава едно поделение от разузнавачи(скаути). Той отделя особено внимание на подготовката им, при което използва успешно своя метод, като ги разделя на малки поделения- патрули. Неприятно го впечатляват пристигащите от Англия новобранци и тяхната неподготвеност да се оправят сами по терена.

Може би едно от най‐забележителните и известни военни постижения на полковник Бейдън‐Пауел е отбраната на Мефекинг. Годината е 1899. Избухва Англо‐Бурската война в Централна Африка и поделението, командвано от полковник Бейдън‐Пауел, бива дислоцирано в малкото градче и ж.п. гара Мефекинг. В очакване на лека победа един бурски генерал веднага обсажда градчето с около 9000 бойци, с две тежки обсадни оръдия и няколко с по‐малък калибър.

Мефекинг е разположен в равнината и няма естествени защитни средства. За обезопасяването му и изграждането на укрепителната система се впрягат всички сили на защитниците – общо около 1500 бели със семействата си и около 8000 души местно население, живеещо отделно в малко село до гарата. Гарнизонът е наброявал около 1200 зле въоръжени бойци и с шест остарели оръдия, които преди това служели за игра на децата. По‐късно броят на оръдията се увеличава с още две, едното от които изработено от местната ж.п. работилница, а другото‐ комплектувано от едно изхвърлено и използвано като дирек на порта старо оръдейно дуло.

Било е загадка как Бейдън‐Пауел успява да удържи на напора на Бурите. Малкият му гарнизон се огъвал под напора на противника, въоръжението му било недостатъчно, броят на бойците намалявал. Б‐П го крепели две негови правила, с които той обучавал бойците. Първото – „Ако не знаете нещо, измислете го. Използвайте главите си да надхитрите противника“ и второто – „Никога не загубвайте чувството си за хумор, дори и в най тежките си часове“ на обсадата.

Когато гарнизона оредял до толкова, че почти не останали мъже по позициите, лорд Сесил, началникът на щаба, за да освободи хора от вътрешните служби, организирал неколцина от по „печените“местни момчета да извършват куриерска служба между отделните постове на отбранителната линия. Бегом или на колело, те пренасяли заповедите и новините за положението, като проявявали изключителна добросъвестност и храброст, често под обстрела на противника.

След обсада от 217 дни пристигат подкрепления, водени от един от братята на Б‐П, също офицер. Цяла Англия следяла с голям интерес новините за военните действия там. За забележителни му постижения полковник Бейдън‐Пауел е повишен в чин генерал‐майор. За кратко се завръща в Англия, където е честван като национален герой.

Няколко години преди това той написва „В помощ на разузнавача“ (Aids to Scouting) в която излага методите за обучение на армейски разузнавачи и която излиза от печат по време на обсадата на Мефекинг. При завръщането си в Англия, Б‐П с учудване установява, че момчетата купуват тази книжка и като се назовават Бой‐скаути, образуват малки групички и си играят на разузнавачи. Това кара Б‐П да ревизира материала и да го направи по‐подходящ за младите. През следващите няколко години Б‐П, все още действащ офицер, организира и обучава Южно‐Африканската конна полиция с численост 11 000 души. Получава назначение като Генерал‐инспектор на кавалерията и се завръща за кратко в Англия.

Тук той заварва няколко младежки организации, които обаче очевидно не успяват да задоволят търсенията на момчетата, повечето от които безделничат по улиците и се увличат по правене на поразии. Тогава той си спомня за опита си с момчетата от Мефекинг и решава да направи нещо ново и по‐увлекателно.

Преди зараждането на Скаутското движение в Англия съществуват няколко военизирани младежки организации, от които едната – „Бойс бригейдс“ – е била достатъчно разпространена. Но като всички организации от този тип, те не са осигурявали достатъчна възможност за инициатива на момчетата и числеността на участниците в тях не е била голяма. Б‐П отбелязва освен това, че и общественият отзвук и гражданското възпитание, което те давали, не е било задоволително. Това е бил още един повод за опита да се създаде нещо по добро.

През лятото на 1907 г. той вече и готов да приложи идеите си за обучаване на младежи на практика. През лятото на 1907 г. Бейдън‐Пауел, заедно с няколко помощници събира двадесетина момчета, синове на приятели и хлапета от различни слоеве на обществото, и отива с тях на лагер на о. Браунси в залива Пуул, графство Дорсет, южна Англия. Това е и първият, по-точно експерименталният, скаутски лагер. В тези години само армията излизала на лагер на палатки и затова опитът е бил необичаен и рискован. Б‐П разделя момчетата на патрули под водачеството на един по-голям измежду тях. По време на лагера момчетата имали всичко, за което само можели да мечтаят – плуване, проследяване, походи, игри и особено приказки около лагерният огън, където слушали захласнати разказите на Б‐П за неговите безкрайни приключения.

Лагерът завършва успешно и за Б‐П той е доказателство за правотата на неговият метод и показва, че най‐ефективният начин да се учи скауткрафт и да се възпитават добри граждани е чрез практика и игри. И още, че когато се гласува доверие на момчето, то най-често ще се постарае според силите си да го оправдае.

Б‐П завършва и издава книгата „Скаутство за момчета“ (Scoutng for boys), печатана най‐напред като подлистник през 1908 г. По начало той очаквал този материал да бъде от полза на младежите от училищата и съществуващите вече организации, без да е мислил да създава нова, своя, младежка организация. Противно на очакванията му, книгата веднага става едно от най-търсените четива и младежите почват сами да се самоорганизират и да изграждат патрули и да се обединяват в отряди. Все още действащ офицер по това време, Б‐П се вижда принуден да открие офис за да може да отговаря на хилядите писма, идващи от бой‐скаути от цял свят.

През 1909 г. той придобива благородническа титла за изключителните му военни заслуги и за създаване на Скаутското движение. През 1912 г. се оженва за Олав Сенкт‐Клер Сомс, потомка на стар рицарски род. Има две дъщери. През 1919 г. е провъзгласен за Главен скаут на света. През 1929 г. крал Джордж V. го удостоява с благородническа титла- лорд Бейдън‐Пауел от Гилуел.

До края на живота си Б‐П служи на скаутската идея. След оттеглянето си от военна служба живее в Африка. Последните години от живота си Бейдън‐Пауел прекарва заедно със съпругата си Олав в имението си в Ниери, Кения. Почива на 7 януари 1941 г. Погребан е с военни почести. Върху надгробната плоча поставят скаутския знак „Завърнах се у дома“ (кръг с точка в средата). Този знак означава: „Аз изпълних моята задача и си отивам вкъщи“. В Уестминстърското абатство в Лондон се отслужва тържествен помен.

Източник: scout.bg


© 2021 Армейски спортен клуб „Александър Логистикс“. Всички права запазени. Изработка на уеб сайт от Webdesign1.net